Роден съм в католическо семейство с 8 деца. Аз съм последното дете и единственото в семейството, което има възможност да учи. Когато бях на десет години, майка ми ми разказваше за живота си. Искала е да стане монахиня, но културата не го е позволявала. Нейната история ме вдъхнови и насърчи призванието, което имах, преди да стана свещеник.
Когато навърших 13 години, постъпих във Висшата духовна семинария, но преди да завърша обучението си, майка ми почина. Мислех, че призванието ми няма да се осъществи, защото нямаше кой да ме подкрепя финансово. Но аз разказах на ректора за ситуацията и когато докладът ми стигна до епископа, той реши да ме подкрепи. Така че той ми помага да преследвам призванието си по различни начини, като например да ви помоля за подкрепа.
Не мога обаче да забравя помощта, която получавам от фондация CARF. Наистина е забележително как членовете на фондацията се предлагат да ни помагат, без да очакват нищо в замяна. Като се има предвид огромната работа, която вършат, си струва да им благодарим и да се молим за тях. Това също така засили усещането ми за призвание, когато размишлявам как други хора се опитват да ме придружават по различни начини с намерението да не ми липсва нещо, което може да ме накара да изоставя призванието, което чувствам като свещеник.
И накрая, атмосферата в Международната семинария Бидасоа, където живея, всички преподаватели и колеги семинаристи, също е много важна за мен. Животът в международна среда с начин на живот за всички също ме кара да чувствам универсалността на Църквата, че всички сме едно в Христос.
Нека Бог винаги ви благославя в работата ви и в делата, които вършите в помощ на свещеническите звания".
